Вяра е на прага на завървшване на гимназията. Погледът ѝ е отправен само напред и нагоре. Очите ѝ очаква най-прекрасния живот, но сърцето и трепери. Тя се спъва и сe блъска в стена, но продължава. Среща Дани, с когото пътуват един към друг и опознават любовта. Вяра търси своята вяра и ...
В ума на Вяра имаше безброй моменти на несъгласие и неприемане на действителността, последвано от събиране на падналите парченца в шепи и сглобяване на пъзела отново и отново. Тя е уникална, точно както всеки един от нас, и е изтъкана от хиляди пластове. Перспективи, до които никой няма и никога няма да има възможност да се докосне, защото те са нейна запазена територия. Дори да разкаже всичко в най-големи подробности, в дълги часове пред камината или в хижа високо в планината, пак няма да успеем да се докоснем до най-съкровенните фрагменти на разказа ѝ. Няма да можем, не защото тя не иска или не може да ги разкаже, а защото не сме достатъчно пораснали за нейния свят. Но ние имаме късмет, че срещнахме Вяра.
