В продължение на много векове науката е била доминирана от мъже. Не поради липса на талант или интуиция у жените, а поради социални и културни структури, които систематично са ги изключвали. Този феномен е особено очевиден в историята на физиката и още повече в развитието на квантовата теория. Какво щеше да стане със съвременната наука, ако имената на тези жени бяха признати за равностойни на тези на колегите им мъже? Това е въпрос, който нашето време не може повече да пренебрегва.

Емблематичен пример за тази историческа невидимост е историята на Лиза Мейтнер, изключителен физик, допринесла за откриването на ядреното делене. През 1938 г. Ото Хан, неин дългогодишен колега, получава единствената заслуга за това откритие, за което впоследствие получава Нобелова награда. От друга страна, Лиза Мейтнер остава в периферията на научната история, въпреки фундаменталните ѝ изчисления, които позволяват да се разбере процесът на делене. Алберт Айнщайн я описва така: "Ум, който никога не губи яснотата си", но това не е достатъчно, за да й осигури признание. Лиза Мейтнер, която е еврейка и е трябвало да избяга от нацистка Германия, е работила в среда, която е била враждебна както към нейния пол, така и към нейната идентичност.

Историята на тези жени е не само научна, но и дълбоко културна. Дори в света на литературата темата за невидимостта на жените в интелектуалните професии е повдигната с пълна сила. Вирджиния Улф в известното си есе "Собствена стая" (1929 г.) размишлява върху това какво би могла да направи една млада жена от гения на Шекспир, ако беше живяла по негово време. Улф си представя, че тази фигура, "Джудит Шекспир", никога не би имала възможност да се появи. Същият образ е напълно приложим към науката: колко жени са имали гения и яснотата на Мария Кюри, но никога не са имали достъп до ресурсите, лабораториите или мрежите за сътрудничество, необходими за изразяването им?

Особено интересен е случаят с квантовата теория. Този клон на физиката, който промени разбирането ни за субатомния свят, се разви благодарение на общност от блестящи умове, много от които жени. Въпреки това само няколко имена са останали вписани в историческия разказ. Едно от тях е това на Мария Гьоперт Майер, втората жена в историята, която печели Нобелова награда за физика (1963 г.) за своя модел на атомното ядро. В продължение на години Мария работи при несигурни условия, често без да получава адекватна заплата, ограничавана от предразсъдъците срещу жените "съпруги на учени". Въпреки това приносът ѝ е от основно значение за съвременната физика.

В допълнение към отделните примери, има и по-широк размисъл за причините за тази невидимост. Исторически погледнато, изследванията на жените са били публикувани под имената на техните съпрузи или колеги мъже, което е усложнявало идентифицирането на техния реален принос. В много случаи на жените дори е бил забранен достъпът до университетите или лабораториите. Символичен пример е Кралското дружество в Лондон, една от най-престижните научни институции в света, което приема първата жена за член едва през 1945 г., почти три века след основаването си.

Затова не е изненадващо, че много от тези жени са намерили маргинално място дори в популярната и академичната памет. Дори днес техните истории често остават неизвестни. Въпреки това тяхната работа продължава да оказва силно влияние върху начина, по който виждаме света. Квантовата физика не би била това, което е, без умовете на тези жени.

Писането за жените и науката, и по-специално за постиженията им в света на квантовата теория, е не само акт на историческа справедливост. То е и размисъл за настоящето и бъдещето. Целта на всички е не просто да възстановим изгубени имена и истории, а да вдъхновим нови поколения момичета и момчета да си представят свят, в който геният няма пол. Визията на Улф и всеотдайността на жени като Мейтнер и Гьоперт Майер трябва да бъдат фар за тези, които днес подхождат към науката, напомняйки ни, че знанието се развива истински само когато всеки има възможност да даде своя принос.

Книгата не просто разказва за велики открития, а цели да инициира размисъл за това как едно по-всеобхватно участие в науката може да доведе до нови възможности за разбиране на света. Личните примери на главните герои, преплетени със социалния и философския контекст, създават силен и вдъхновяващ разказ за читателя.